Комуникация и медии

Зл. Мукова: Застрахователите търпят загуби от лошите пътища (10.09.2009, Профит БГ)

По проблема за лошата пътна инфраструктура в страната, ролята й при пътните инциденти и дейността на застрахователите, разговаряме със Златолина Мукова, изпълнителен директор на Евроинс Иншурънс Груп.
Тя ще ни разкаже и повече за това може ли един застраховател да потърси правата си и да предяви иск срещу отговорни институции за причинени щети по застрахован автомобил, поради недобросъвестно поддържане на пътната настилка.

Г-жо Мукова, като начало бих искал да Ви попитам, често ли се срещат случаите на ПТП-а или причинени щети по застраховани автомобили, в резултат на лошата и необезопасена пътна инфраструктура в страната?

Случаите са изключително много. Предотвратяването на подобен род произшествия при дъжд и мокра пътна настилка е практически невъзможно поради факта, че дупките се изпълват с вода, повърхността им се изравнява с тази на асфалтовото покритие на пътя и те стават невидими. Когато пътният участък не е обозначен и обезопасен, произшествията могат да бъдат и с доста тежки последствия. Глава пета от Закона за движение на пътищата (ЗДвП), чл. 165, ал.1, т. 3 вменява задължението за следене на пътя и пътната инфраструктура на службите за контрол и определя реда за уведомяване на съответните институции, отговорни за поддръжката му. Тези задължения демонстративно не се спазват и се опорочават с погрешното тълкуване на Наредба І-43/12.01.2009 г.
Този въпрос трябва да се погледне и от друг ъгъл, а именно, че щетите вследствие на неравности и необезопасени участъци са доста повече, тъй като окачването на автомобила се разваля постепенно и се налага ремонт, за който клиентът няма как да предяви щета.

Застрахователят търпи ли загуби от некачествената инфраструктура в страната?

Застрахователят търпи загуби както материални, така и имиджови, поради факта, че с неправилното тълкуване на закона и подзаконовите нормативни актове служителите на КАТ-ПП го поставят пред избора да стане съпричастен на закононарушенията или да се противопостави на потребителите на застрахователни услуги, които предварително са снабдени от служителите на КАТ-ПП с невярна информация. С промените, въведени с Наредба І-43/12.01.2009 г., която гласи, че „органите на МВР - Пътна полиция не съставят документ за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС", застрахователят е поставен пред невъзможност да упражни правото си на регресен иск към виновната страна, а именно фирмите и институциите, отговорни за състоянието на пътната инфраструктура.

Възможно ли е български застраховател да предяви иск срещу структура от централната/местната власт за причинени щети, поради не добро стопанисване на повереното им "имущество"? Има ли прецедент?

До влизането в сила на Наредба І-43 ЗД Евроинс има заведени десетки дела към НАПИ и общините относно щети, нанесени вследствие на необезопасени и/или лоши и неравни пътни участъци. Но дори и при спечелването на тези дела се сблъскваме със следния проблем - редът, по който следва да се събира вземането е специален, различен от общия ред, тъй като ГПК гласи, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.
Той също посочва, че парични вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. В тази връзка, ако такъв кредит не е бил предвиден, предвижда се в следващия бюджет, което от своя страна, забавя събирането на изплатените от застрахователя към потърпевшите лица суми.
С влизането в сила, обаче, на Наредба І-43 на застрахователя се отнема възможността да предяви регресен иск срещу структура от централната/местната власт за причинени щети, поради недобро стопанисване на повереното им имущество.
Причината е невъзможността да докаже безспорно с факти и документи виновността на отсрещната страна и конкретно връзката със застрахователното събитие. Това би било възможно, ако органите на КАТ-ПП спазват чл.125 и чл.101, ал.3, т.1-8 от ЗДвП, като посещават, констатират и документират произшествията, а също така и предупреждават писмено държателите на пътния участък, съгласно чл.165, ал., 1, т.3 от ЗДвП.

Съществува ли практика по света, в която застраховател да предяви иск срещу структура, която има вменени задължения за стопанисване? Очаквате ли тя да се пренесе и у нас?

Има подобна практика в световен мащаб, но тя не може да се пренесе, а може да се наложи, като стриктно се следи за спазването на определените със закон задължения.

Според Вас, подобни действия на застрахователите, в търсене на правата си, биха ли имали ефект и какъв би бил той?

Между застрахователите няма изцяло единно мнение по въпроса. По-скоро се търси временен изход от ситуацията със сформирането на мобилни групи, които могат да предотвратят някой дребен опит за злоупотреба от страна на недобросъвестни застраховани лица, но не и да спомогнат за намиране на изход от омагьосания кръг.
Единственото решение е съвместно да се търси отговорност за качеството на пътната инфраструктура, както от застрахователите, така от гражданите и от всички институции с вменени задължения за упражняване на контрол.


Делян Петришки